Присъединяване на България към Еврозоната – тенденции и предизвикателства

Еврозоната е група от страни-членки от Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Създадена е през 1999 г. Целта е не само въвеждането на единна валута за всички страни, които членуват в Еврозоната, а и да се провежда обща монетарна политика от единен орган – Европейската централна банка. При създаването й, в нея членуват единадесет държави, а в момента са седемнадесет. Това са – Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия и Франция. Още три други европейски държави са включени в зоната, въпреки че не са членове на Европейския съюз – Монако, Сан Марино и Ватикана. Други държави, които използват Еврото са – Черна Гора, Косово и Андора, както и колонии извън територията на Европа. Целите на Европейската централна банка, която провежда общата монетарна политика е да поддържа стабилност на цените, да поддържа умерена инфлация и да предотвратява дефлация, емитира единната европейска валута, да следи за нормалното функциониране на платежните системи и да осъществява валутни операции на страните членки в съюза и извън него. Десет държави от Европейския съюз не членуват в Еврозоната. Това са– България, Чехия, Дания, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Швеция и Великобритания. При създаването на Еврозоната, Великобритания и Дания добиват правото да избират сами кога да влязат в Еврозоната, докато другите са задължени, след влизането им е ERM II – Европейски валутен механизъм. Европейският валутен механизъм, на жаргонен език се нарича – чакалнята към Еврозоната. Условията за приемане на единната европейска валута предвиждат всяка държава да предстои в тази чакалня поне 2 години. Целта е да се докаже, че може да се поддържа стабилна фискална и монетарна политика и особено важно националната валута на съответната страна да поддържа стабилен валутен курс спрямо еврото за продължителен период от време. Критериите за влизане в Еврозоната са: 1. Бюджетен дефицит в рамките на до 3% от брутния вътрешен продукт 2. Инфлация, която не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност 3. Държавен дълг до 60% от брутния вътрешен продукт 4. Дългосрочни лихвени проценти, които не надхвърлят с повече от 2 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност 5. Колебания на валутния курс на местната валута с не повече от +/- 15%

От таблицата се вижда, че членки на ERM II са Дания, Литва и Латвия и единствената членка, която покрива Маастрихтските критерии е Дания. Други страни, които покриват Маастрихските критерии, но не са членки на ERM II са – България и Швеция. За или против членството на България в Еврозоната? След присъединяването си в Европейския съюз през 2007 година, България поема ангажимента да влезе в Еврозоната, в удобен за нея момент. България изявяваше активна позиция за членство в Еврозоната до 2009 година. Нещата обаче от тогава до сега се промениха коренно. За момента България не желае да се присъедини към Европейския валутен механизъм, тъй като, ако се присъедини, и ако покрие Маастрихтските критерии, тя ще трябва да влезе в Еврозоната. Еврозоната може да донесе не само активи, но и пасиви за България. Нека разгледаме първо положителните страни от евентуално членство на България в Еврозоната. С присъединяването си в Еврозоната, България ще приеме Еврото като своя валута. Това ще доведе до улесняване на търговията със страни от Европейския съюз и по-точно намаляване на транзакционните разходи. Практиката показва, че всяка новоприета страна в Еврозоната става по-нискорискова държава. Това е така, защото тя няма да има автономна парична политика и ще бъде управлявана от Европейската централна банка и риска от неадекватна политика е минимизиран. Ефектът от това ще бъде повишаване на кредитния рейтинг на България, намаляване суаповете за кредитно неизпълнение – CDS, и понижаване на лихвените проценти по кредитите, което ще стимулира кредитирането, потреблението, преките чуждестранни инвестиции и икономическия растеж. Също така, България ще стане по-конкурентна по отношение на износа си, тъй като в момента българския лев е силно надценен, благодарение на Валутния борд. Ако погледнем периода от въвеждането на Валутния борд, до сега, виждаме, че инфлацията в България е много повече, отколкото тази в Еврозоната. Ако прегледаме практиката в миналото, държавите, които влизат в Еврозоната минимизират инфлацията си, и се приравняват към близката до средната за Еврозоната – инфлационна конвергентност. Отрицателните страни за България от евентуалното членство в Еврозоната, обаче могат и да заличат гореспоменатите ефекти. В момента в Еврозоната цари дългова криза, която е без известен край и бъдещето на Еврозоната и Европейския съюз като цяло е застрашено. Сериозната задлъжнялост на страни като Гърция, Испания, Италия, Ирландия, Португалия и други, създават несигурност, която от своя страна спира разширяването на Еврозоната. За България членство в Еврозоната в този момент би имало разрушителен ефект, тъй като с присъединяването си, трябва да участваме в Спасителния фонд, със сума, която България няма от къде да намери, тъй като фискалния резерв е на критичния минимум, ако се приспаднат средствата от пуснатите това лято облигации, които седят на сметка в БНБ и чакат падежа на брейди облигациите през 2013 година. Единственият начин България да вземе участие в този Спасителен фонд е, да изтегли кредит от институция или да пусне нова емисия облигации, които нашите поколения трябва да изплащат, заради това, че финансово нестабилни страни, трябва да бъдат подпомагани. Друг отрицателен ефект, пак свързан с членството в Еврозоната би бил евентуален срив на еврото като глобална валута. И не на последно място отрицателен ефект е това, че съответната централна банка на определена държава, губи своята независимост в името на централизирания орган – Европейската централна банка. Икономическата стабилност – полза за всички Валутната нестабилност и високата инфлация през по-голямата част от 70-те и 80-те години е създала трудности и несигурност за мнозина. По време на изграждането на икономическия и паричен съюз инфлацията намалява в значителна степен. Впоследствие тя беше задържана на ниски нива. Основната мисия на ЕЦБ е да контролира ценовата инфлация на ниско годишно ниво, близо до 2 % инфлация в средно-срочен период.

На графиката се вижда как страните през годините отчитат виското ниво на инфлация, дори в някои от страните и дефлация. След влизането им в Еврозоната обаче се забелязва инфлационна конвергентност.

Ето къде стои и България. От графиката може да се види как България през годините инфлацията е на сравнително високо ниво. В последните години обаче се забелязва и минимизиране на инфлацията до такава степен, която е близо до средната за Еврозоната. Това понижение се дължи не само на кризата от 2008 година, но и на това, че България е във Валутен борд. Предимствата на ниската инфлация са много. Бизнесът предприема повече инвестиции. Когато инфлацията е висока и непостоянна, заемодателите изграждат сигурен праг на лихвения процент, т.нар. рискова премия. При ниска стабилна инфлация тези защитни прагове не са необходими, така че парите се освобождават, за да инвестира бизнесът повече, създавайки растеж и работни места. Освен това, ниският лихвен процент води до ръст в кредитирането, което оказва също положително влияние върху икономическия растеж. Но дали именно това кредитиране не създаде проблеми на голяма част от домакинствата в Еврозоната? Голяма част от банките бяха засегнати от това, че бяха раздали кредити на много хора, които в последствие, изгубиха своята работа и оттам не можеха да си погасяват задълженията. Това доведе до срив и подкрепа на много европейски банки. В България, въпреки кризата и ръста на кредитирането, банковата система е една от най-стабилните в Европейския съюз, добре капитализирана и с добра капиталова адекватност. Същевременно с това, би трябвало да се отбележи, че и лихвения процент по кредитие в България преди кризата е по-висок, отколкото множество от страните в Еврозоната. Нека разгледаме и какъв е дългосрочния лихвен процент по ДЦК (десетгодишни ДЦК, следващата страница) Забелязва се конвергенция в лихвените проценти до кризисната 2008 година, след което страните, които изпитват най-голяма трудност в публичните финанси покачват нивата си на лихвените проценти по ДЦК до 30% - Гърция, 14% - Португалия, 12,5% Ирландия и т.н. Съществен спад отбелязва Германия, която достига най-ниските си исторически нива именно по време на кризата.

Нека видим какво е положението и в България.

Какво се вижда тук? Виждаме, че България, благодарение на строгата фискална дисциплина, достига исторически ниски нива през 2012 година. През тази година емитирахме дълг на десетгодишни ценни книжа на стойност 950 млн евро с лихва от 4,44%, което за такава сума е голямо постижение. Неслучайно България е една от малкото страни в Европейския съюз, на която кредитния рейтинг беше повишен, с перспективата да се покачва още и още. Бюджетен баланс

На следната таблица виждаме как с идването на кризата, Еврозоната задлъжнява значително. Преди настъпването й голяма част от държавите не поддържан положителен бюджетен баланс, като по този начин натрупват дълг, и след настъпването на кризата, голяма част от тези държави, нямат възможност да плащат задълженията си. Рискът някои от държавите да изпадне в неплатежоспособност е голям и опасността да се разпадне Еврозоната е голяма. От таблицата виждаме, че най-дисциплинираните държави в Еврозоната са – Естония, Финландия и Люксембург. Не случайно Естония и Люксембург са 2 от трите държави с най-нисък държавен дълг в Европейския съюз. Нека разгледаме какво се случва в България.

От графиката се вижда, че България през годините е със стабилни публични финанси и има дълги периоди на бюджетен излишък. Това от една страна е добре, защото излишъка отива във фискалния резерв, а 25% от този излишък отива в Сребърния фонд. Този фискален резерв задържа България като стабилна държава в условията на криза. Като минус обаче трябва да се отбележи, че близо 2% от БВП бюджетен излишък, говори за недобро планиране на приходите, съответно разходите. Това до голяма степен се дължи и на модела за прогнозиране, който ползва Министерство на финансите. Моделът е изработен от Световната банка, но той е верен, когато има умерен икономически растеж, в порядъка на 3%, но се забелязват недостатъци, когато икономиката спада с около 2-3% или расте с над 3%. Ако приемем, че през 2011 година, в Еврозоната влезе Естония, която има близки до нас показатели, ще видим, че нейната икономика нарасна с невероятните 8%. Това става в резултат на проведени строги мерки, както и на влизането им в Еврозоната, което автоматично ги добави към нискорисковите държави. Оттам инвеститорите буквално заваляха в държавата. Дали обаче това може да се случи тук, макар и да не достигнем 8%, ще видим в бъдещето, но това няма да стане скоро, тъй като преди това България трябва да се присъедини към ERM II. За момента България няма такива планове. Заключение Като заключение бих искал да кажа, че дали България, трябва или не трябва да влезе в Еврозоната е много спорен въпрос с много неизвестни. Присъединяването ни към Еврозоната може да ни донесе много положителни ефекти, но в условията на несигурност, може и да ни върне много назад в развитието ни. Нужно е да се направи правилната оценка относно това, какви ползи и негативи би ни донесло това членство. Важно е да се следи и ситуацията в задлъжнелите и затруднени държави, но също така да не пренебрегваме и държавите, които са близки до нашите показатели и наскоро са се присъединили към паричния съюз. Не бих се наел да правя прогноза, кога България трябва да стане член на Еврозоната, но това не трябва да става скоро, тъй като краят на дълговата криза не се вижда.