Кой е Милтън Фридман?

Първата ми публикация в този блог ще бъде отдадена в чест на Милтън Фридман и това, което ни е оставил като наследство.

Милтън Фридман е роден през далечната 1912 г. в Ню Йорк в еврейско семейство. Умира през 2006 г. на 94г. Завършва университета Рутджърс в Ню Джърси през 1932 г., където учи математика. Завладян от Артър Бънрс и Хомър Джоунс, през 1933 г. придобива магистърска степен по икономика в Чикагския университет, а през 1946 става и д-р по икономика в Колумбийския университет. През 1954 година заминава в Кеймбриджкия университет, където господства Кейнскианската школа. Милтън Фридман е бивш президент на Американската икономическа асоциация, Западната Икономическа Асоциация, Дружество Монт Перелин, член е на: Американското Философско Дружество и Националната Академия на Науките,и е един от изследователите към Националното Бюро за Икономически Изследвания в САЩ. Работил е като съветник в държавната администрация на президента Рейгън през 80-те години. През 1976 е Нобелов Лауреат за икономически науки - за изключителен принос в потребителските анализи, изследването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика.
Много правителства са практикували неговата на политическа философия, която възхвалява и величае добротетелите на икномическата система на свободния пазар с малка интервенция от страна на държавата.

Отначало Фридман е твърд кейнсианец, но в последствие подлага на съмнение кейнсианството. Повлиян Адам Смит, Ървин Фишер, Фридрих фон Хайек, Лудвин фон Мизес и други, той е твърд защитник на свободния пазар. Заедно със своя съратник - Анна Шварц, създават монетаризма като нова школа в икономикса. Неговата философия най-вече придобива изражение, след петролната криза от 70-те години, когато се появява едно ново явление в икономическата практика - стагфлацията. До тогава стагфлацията е нещо непонятно. Господстващата теория на Филипс и по-точно кривата на Филипс по онова време не предвижда, че с увеличаването на инфлацията, ще расте и безработицата. Фридман доказва, че Филипс греши. Фридман доказва, че Голямата депресия е причинена от парични феномени - ниско ниво на парично предлагане, а не както смята Кейнс - недостатъчното съвкупно търсене. Фридман е твърд противник на голямата държавна намеса, като той не отрича ролята на държавата, но колкото по-малко се меша тя в държавата, толкова повече положителни страни има това. Разбира се, тук не говорим за монополи и т.н., а за премахване на излишни регулации и по-малко държавни разходи. Фридман смята, че не е водещо съвкупното търсене AD (както е при Кейнс), а паричното предлагане МS. Според него инфлацията е паричен феномен, който не може да се избегне, но може да се намали ефекта й, а като най-голямо зло той определя дефлацията. Предлага паричното предлагане да изпреварва с 2-4% икономическия растеж всяка година, така че ако икономиката нараства, да може да бъде покрит този ръст с тази парична маса.
Един от най-големите му приноси е хипотезата за перманентния доход. Доказва, че не настоящият доход, а очакваният доход през целия живот влияе на потреблението на хората.

Какво ни е оставил Фридман като наследство ?

В своята книга "Капитализъм и свобода" и по-късната "Свободата на избора" Милтън Фридман слага началото на дебата за приватизация на пенсионната система. Това, което в България познаваме като "втори стълб на пенсионната система", е именно частична реализация на тази идея - лични пенсионни сметки, а не държавен фонд, управляван от бюрократи.
Плоският данък се разпространява много бързо в Централна и Източна Европа, е отново идея, предложена и защитавана от Милтън Фридман. Само за няколко години България се оказа обградена от страни, въвели плосък данък - Сърбия, Румъния, Македония, а освен тях Естония, Литва, Латвия, Словакия, Русия, Украйна, Грузия.

Във връзка с анализа на инфлацията и безработицата и международната икономика, Фридман се застъпил за въвеждането на плаващ обмемен курс вместо установения през 50-те години на ХХ век фиксиран обменен курс. Това негово предложение има новаторски характер и правилността на неговата позиция става очевидна, когато по-късно световната икономика започва да преминава към използването на плаващи курсове.

Милтън Фридман винаги убедително защитава възгледа, че ниските данъци са изключително важни за икономическото развитие. Професорът, за когото се твърди, че никога не е загубил дебат, споделя, че подкрепя намалението на данъците винаги и при всякакви обстоятелства. Причината е проста - бюрокрацията харчи чужди пари за чужди хора, което е много по-неефективно от харченето на свои пари за себе си. Твърдението му "Когато едно частно предприятие фалира, то се прекратява; когато едно държавно начинание фалира, то се разширява" изобилства с потвърждения - особено в България.
Винаги голям защитник на премахването на задължителната военна служба, Милтън Фридман постига резултат - включително и чрез членството в президентската комисия за въвеждане на доброволна армия. Премахването на задължителната служба е толкова важно за професора, че той сам отива в Конгреса, за да лобира пред конгресмените.

Милтън Фридман е интелектуалният баща на идеята за измерване на икономическата свобода - което се прави от два международни индекса - на института "Фрейзър" и на фондацията "Херитидж". Индексите доказват това, което Фридман твърди от десетилетия - страните, които са по-свободни икономически, имат по-висок икономически растеж и доходи, по-малко бедност и безработица.
Идеите за реформиране на пазара на труда и премахване на пречките пред неговото развитие са неотлъчно защитавани от Фридман. Държавното регулиране на труда и минималната заплата не защитават отделния работник - точно обратното, те пречат на икономиката да създаде достатъчно работни места, за да няма безработица.
Изучавайки държавната намеса в икономиката - обоснована със "защита на потребителите" или "защита на работниците", Фридман показва, че в стремежа си да помогне чрез интервенция на пазара държавата създава повече проблеми, отколкото решава - урок, който българските правителства и администрация все още отказват да приемат въпреки всекидневните доказателства за неговата правота.

Милтън Фридман е силен привърженик на въвеждане на ваучерна система в образованието, децентрализация на образователната система и приватизация на училищата, които да осигурят конкуренция. Той не престава да повтаря, че влошаването на качеството на образованието е пряк резултат от централизацията и бюрократизирането на системата и превръщането й от система за образование на деца в система за осигуряване работа на учителите. От това страдат най-много бедните и малцинствата - нещо, което можем да видим и в България.
По отношение на университетите той доказва, че ваучерната система би работила добре, а още по-добре би работила система, при която отпуснатият ваучер се разглежда като инвестиция (кредит) в съответния студент, която се връща от него от доходите му след завършване на университета.

Фридман е съветник на кандидата за президент Бари Голдуотър, президента Никсън и президента Рейгън, негови последователи са Маргарет Тачър и успешните реформатори в Източна Европа. Той съветва военното правителство в Чили, за което е критикуван, както и комунистическото правителство на Китай, за което никой не го критикува, въпреки че и двете са еднакво недемократични. Така или иначе и Чили, и Китай се определят като икономическо чудо - което се дължи и на работата на Фридман.

Макар, че е по-малко извествен в статистиката, Фридман е бил също така отличен статистик. Един от неговите най-известни приноси за статистиката е последователното семплиране.

След всичко изложено може би ви стана ясно защо аз съм негов поддръжник. Можем единствено да му благодарим за редицата идеи, чиито плодове берем днес.

 https://www.youtube.com/watch?v=FOMI0ORGH44