Валутният борд - голямо зло или причина за стабилност?

През 1997 година правителството на Стефан Софиянски въвежда Валутния борд в България, в резултат на тежката икономическа криза преди това. Въвеждането на Валутния борд веднага дава своите плодове, като инфлацията е минимизирана, а и ефекта върху публичните финанси е почти мигновен.
На таблицата е показан ефекта на Валутния борд 5 години след въвеждането му.

Показател (средногодишно)	1990-1997	1998-2002
Инфлация	210%	5,7%
Ръст на БВП	-4,6%	4,1%
Ръст на инвестициите	-8,8%	20%
Бюджетен дефицит	-6,3%	-0,1%
Държавен дълг / БВП	168%	75%

Ефектът е явен и се вижда, че Валутния борд е свършил добре своята работа. Но дали той ни е нужен вече? Нека разгледаме от 2001 до 2011 година ръста на вноса и износа в България.
Износът на България от 2001 до 2011 година нараства с 187%, а вноса с 134%. Тук излиза на яве факта, че всъщност Валутния борд не оказва особено голямо влияние върху размера на вноса и износа, тъй като, ако разгледаме инфлацията в България и Еврозоната, ще видим, че инфлацията в България е почти 2 пъти по-висока, а оттам можем да кажем, че нашият лев е скъп и надценен. Надцененият лев, обаче оказва отрицателно влияние върху износа. Нека разгледаме и търговския баланс на България от 2003 до 2011.

	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011
България	-	-	-	-	-	-	-	-	+

През годините той е бил отрицателен и единствено положителен през 2011, но това най-вече се дължи на свитото потребление и търсене на вносни стоки.
За платежния баланс важи същото, той активен единствено през 2011 г.

Повечето от хората в България си задават въпроса, защо в България цените са близки до тези Европа, но доходите им далеч не са като техните. Именно тук изпъква ролята на Валутния борд и надценения лев. При силен лев, стоките, които се произвеждат тук имат по-големи разходи, отколкото в страни извън ЕС. Затова в България българските зеленчуци се изнасят навън, защото продукцията им може да бъде реализирана в страни, които могат да си позволят тези зеленчуци, а внасяме от страни, в които разходите за производство на същите зеленчуци са по-малки. Вносът изнася със себе си средства, които изтичат от българската икономика, и оттам идва нарушението в платежния баланс, който трябва да се покрива с международни валутни резерви или с кредити от чужди институции. Вносът също така предполага и ръст в търсенето на кредити. Това пък предполага увеличение на паричната маса, а оттам и генериране на инфлация. Тук може да се каже, че тази инфлация през годините в България е именно продукт на високото равнище на кредитиране.

Какво може да се направи в случая?

За да се избегнат такива трусове в инфлацията, може да се направи модификация на Валутния борд. Ще го кажа просто - той може да стане по-консервативен, като се либерализира. Ето как би могло да стане това.
Можем да си го представим като банка с двоен мандат: при силен приток на капитал тя се държи като банка, която има за цел ниска инфлация (например 2-4%). За да може да постигне тази цел, централната банка трябва да има възможност да издава ценни книжа, с които да "обира" излишъка от пари. Когато времената станат по-тежки, тогава банката изкупува обратно тези книжа, с което увеличава паричната маса. Ако се стигне до изкупуване на всички книжа, тогава банката действа като обикновен валутен борд. Важното е, че при тази система банката е винаги по-консервативна от обикновения валутен борд, т.е. парите са винаги по-малко или равни на парите, които валутният борд би напечатал. Т.е. тук имаме либерализиране на функциите на Валутния борд, с който той става по-консервативен в своята парична политика.

Според мен Валутния борд си свърши своето. Това, което мисля е, че той няма нужда да бъде махан за момента, но има нужда от преразглеждане. Определено конюнктурата от тогава досега е различна. Вече нямаме за цел да дисциплинираме паричната политика и публичните финанси, а да търсим максимален растеж. При такъв Валутен борд в момента, държавата ни е обречена на дълъг период от анемичен растеж и висока зависимост от останалия свят и единствен инструмент на България ще остане фискалната политика. При малка отворена икономика, далеч не е същото значението на балансирания бюджетен мултипликатор, както при голяма затворена икономика. Не можем да разчитаме на единствен инструмент на ЦБ да бъдат задължителните минимални резерви.

Кой е Милтън Фридман?

Първата ми публикация в този блог ще бъде отдадена в чест на Милтън Фридман и това, което ни е оставил като наследство.

Милтън Фридман е роден през далечната 1912 г. в Ню Йорк в еврейско семейство. Умира през 2006 г. на 94г. Завършва университета Рутджърс в Ню Джърси през 1932 г., където учи математика. Завладян от Артър Бънрс и Хомър Джоунс, през 1933 г. придобива магистърска степен по икономика в Чикагския университет, а през 1946 става и д-р по икономика в Колумбийския университет. През 1954 година заминава в Кеймбриджкия университет, където господства Кейнскианската школа. Милтън Фридман е бивш президент на Американската икономическа асоциация, Западната Икономическа Асоциация, Дружество Монт Перелин, член е на: Американското Философско Дружество и Националната Академия на Науките,и е един от изследователите към Националното Бюро за Икономически Изследвания в САЩ. Работил е като съветник в държавната администрация на президента Рейгън през 80-те години. През 1976 е Нобелов Лауреат за икономически науки - за изключителен принос в потребителските анализи, изследването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика.
Много правителства са практикували неговата на политическа философия, която възхвалява и величае добротетелите на икномическата система на свободния пазар с малка интервенция от страна на държавата.

Отначало Фридман е твърд кейнсианец, но в последствие подлага на съмнение кейнсианството. Повлиян Адам Смит, Ървин Фишер, Фридрих фон Хайек, Лудвин фон Мизес и други, той е твърд защитник на свободния пазар. Заедно със своя съратник - Анна Шварц, създават монетаризма като нова школа в икономикса. Неговата философия най-вече придобива изражение, след петролната криза от 70-те години, когато се появява едно ново явление в икономическата практика - стагфлацията. До тогава стагфлацията е нещо непонятно. Господстващата теория на Филипс и по-точно кривата на Филипс по онова време не предвижда, че с увеличаването на инфлацията, ще расте и безработицата. Фридман доказва, че Филипс греши. Фридман доказва, че Голямата депресия е причинена от парични феномени - ниско ниво на парично предлагане, а не както смята Кейнс - недостатъчното съвкупно търсене. Фридман е твърд противник на голямата държавна намеса, като той не отрича ролята на държавата, но колкото по-малко се меша тя в държавата, толкова повече положителни страни има това. Разбира се, тук не говорим за монополи и т.н., а за премахване на излишни регулации и по-малко държавни разходи. Фридман смята, че не е водещо съвкупното търсене AD (както е при Кейнс), а паричното предлагане МS. Според него инфлацията е паричен феномен, който не може да се избегне, но може да се намали ефекта й, а като най-голямо зло той определя дефлацията. Предлага паричното предлагане да изпреварва с 2-4% икономическия растеж всяка година, така че ако икономиката нараства, да може да бъде покрит този ръст с тази парична маса.
Един от най-големите му приноси е хипотезата за перманентния доход. Доказва, че не настоящият доход, а очакваният доход през целия живот влияе на потреблението на хората.

Какво ни е оставил Фридман като наследство ?

В своята книга "Капитализъм и свобода" и по-късната "Свободата на избора" Милтън Фридман слага началото на дебата за приватизация на пенсионната система. Това, което в България познаваме като "втори стълб на пенсионната система", е именно частична реализация на тази идея - лични пенсионни сметки, а не държавен фонд, управляван от бюрократи.
Плоският данък се разпространява много бързо в Централна и Източна Европа, е отново идея, предложена и защитавана от Милтън Фридман. Само за няколко години България се оказа обградена от страни, въвели плосък данък - Сърбия, Румъния, Македония, а освен тях Естония, Литва, Латвия, Словакия, Русия, Украйна, Грузия.

Във връзка с анализа на инфлацията и безработицата и международната икономика, Фридман се застъпил за въвеждането на плаващ обмемен курс вместо установения през 50-те години на ХХ век фиксиран обменен курс. Това негово предложение има новаторски характер и правилността на неговата позиция става очевидна, когато по-късно световната икономика започва да преминава към използването на плаващи курсове.

Милтън Фридман винаги убедително защитава възгледа, че ниските данъци са изключително важни за икономическото развитие. Професорът, за когото се твърди, че никога не е загубил дебат, споделя, че подкрепя намалението на данъците винаги и при всякакви обстоятелства. Причината е проста - бюрокрацията харчи чужди пари за чужди хора, което е много по-неефективно от харченето на свои пари за себе си. Твърдението му "Когато едно частно предприятие фалира, то се прекратява; когато едно държавно начинание фалира, то се разширява" изобилства с потвърждения - особено в България.
Винаги голям защитник на премахването на задължителната военна служба, Милтън Фридман постига резултат - включително и чрез членството в президентската комисия за въвеждане на доброволна армия. Премахването на задължителната служба е толкова важно за професора, че той сам отива в Конгреса, за да лобира пред конгресмените.

Милтън Фридман е интелектуалният баща на идеята за измерване на икономическата свобода - което се прави от два международни индекса - на института "Фрейзър" и на фондацията "Херитидж". Индексите доказват това, което Фридман твърди от десетилетия - страните, които са по-свободни икономически, имат по-висок икономически растеж и доходи, по-малко бедност и безработица.
Идеите за реформиране на пазара на труда и премахване на пречките пред неговото развитие са неотлъчно защитавани от Фридман. Държавното регулиране на труда и минималната заплата не защитават отделния работник - точно обратното, те пречат на икономиката да създаде достатъчно работни места, за да няма безработица.
Изучавайки държавната намеса в икономиката - обоснована със "защита на потребителите" или "защита на работниците", Фридман показва, че в стремежа си да помогне чрез интервенция на пазара държавата създава повече проблеми, отколкото решава - урок, който българските правителства и администрация все още отказват да приемат въпреки всекидневните доказателства за неговата правота.

Милтън Фридман е силен привърженик на въвеждане на ваучерна система в образованието, децентрализация на образователната система и приватизация на училищата, които да осигурят конкуренция. Той не престава да повтаря, че влошаването на качеството на образованието е пряк резултат от централизацията и бюрократизирането на системата и превръщането й от система за образование на деца в система за осигуряване работа на учителите. От това страдат най-много бедните и малцинствата - нещо, което можем да видим и в България.
По отношение на университетите той доказва, че ваучерната система би работила добре, а още по-добре би работила система, при която отпуснатият ваучер се разглежда като инвестиция (кредит) в съответния студент, която се връща от него от доходите му след завършване на университета.

Фридман е съветник на кандидата за президент Бари Голдуотър, президента Никсън и президента Рейгън, негови последователи са Маргарет Тачър и успешните реформатори в Източна Европа. Той съветва военното правителство в Чили, за което е критикуван, както и комунистическото правителство на Китай, за което никой не го критикува, въпреки че и двете са еднакво недемократични. Така или иначе и Чили, и Китай се определят като икономическо чудо - което се дължи и на работата на Фридман.

Макар, че е по-малко извествен в статистиката, Фридман е бил също така отличен статистик. Един от неговите най-известни приноси за статистиката е последователното семплиране.

След всичко изложено може би ви стана ясно защо аз съм негов поддръжник. Можем единствено да му благодарим за редицата идеи, чиито плодове берем днес.

 https://www.youtube.com/watch?v=FOMI0ORGH44